„Света Троица“ е православен храм в град Плевен, от Плевенската епархия на Българската православна църква. Изграден е от 1893 г. до 1898 г., като първата света литургия е отслужена на 08.11.1898 г. – Архангеловден. Осветен е на 14 май 1912 г. от Врачанския митрополит Константин.

Посветен е на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух!

През 70-те години на XIX век жителите на Горни Плевен замислят строеж на нов храм. Първоначално построяват църковна килия, която близо 40 години служи за религиозна дейност и за училище на деца от района. Набирането на средства за храма започва през 1873 г., но политически и финансови причини забавят строежа цели 20 години. През 1893 г. се учредява комитет, който да се грижи за подготовката и строежа на храма. Комитетът се оглавява от кмета Христо Данаилов. Проектът за църква е дело на градския архитект Вячеслав Гаварда. Строителството е възложено на предприемача от град Трявна Иван Околийски. Първоначалната стойност на храма е определена на 32069 лв., но продължилото с години строителство го оскъпява допълнително. Във финансирането на строежа се включват Министерството на външните работи и изповеданията, Народното събрание, Окръжният съвет, Окръжната постоянна комисия, Градският съвет, Врачанската митрополия, както и плевенското гражданство. Имената на многобройните дарители се пазят в „Книга за доброволните приношения на християните за църквата „Света Троица“ в град Плевен (1898 г.)“. Предметните дарения са най-различни – от вълнени черги и кристални полилеи до култови предмети, потребни при богослужение. Положен е и доброволен труд. Селяните от близките села карат камъни от Кайлъшката кариера, а населението, живеещо в селата край река Вит, осигурява пясък.

Първата литургия се отслужва на Архангеловден през 1898 г. от Плевенския архиерейски наместник протойерей Антоний Попов. Дни преди това майсторите Стефан и Аврам Василеви – резбари от рода Филипови от село Осой, Дебърско, завършват владишкия трон и царските двери. Иконостасът е изработен през 1899 г. Той е висок и плътно издигнат, а не резбован – лично предпочитание на Врачанския митрополит Константин. Изработването на иконите на иконостаса е възложено на Данаил Несторов от село Галичник, а негови помощници са братовчед му Овентий Исачев и Алексо Василев. Негови са осемте главни икони с едеците им и двете олтарни врати. В архивите се среща името и на друг иконописец – Адолф Селов, създал иконите на „Света Троица“ за десния иконостас и още няколко малки икони.

Строителството на храма продължава цели 19 години и е осветен на 14 май 1912 г.

Дълги години след това се събират средства за изографисването му. През 1940 г. се сключва договор с художника Илия Пефев, родом от Галичник. Изографисването започва от олтара, а през 1946 г. се довършва и останалата част от храма.