Против атеизма, Част първа

Всекидневно все повече хора, дори и в нашата родина с вековна православна традиция, стават отрицатели на вярата и на Бога и не участват в живота и Тайнствата на Църквата. Много младежи, за съжаление и деца (ученици от гимназията) заявяват, че са атеисти и невярващи и отричат съществуването на Бога, увлечени от модата на епохата и постоянното подчертаване на атеизма от преподаватели, учители, социалната среда, медиите и т.н.

Атеизмът е тенденцията, която е на път да се наложи в нашата епоха. Изтъква се изключително като право, претенция, еманципация, освобождаване от предразсъдъци, освобождаване от преградите. Изтъква се и се налага с разнообразни комуникационни похвати като завоевание, като прогрес, като модернизация и накрая се превръща в господстващо виждане и идеология. Покойният старец Моисей Светогорец отбелязва: „Отдавна прогресивизмът се е отъждествил с яростен атеизъм, антицърковизъм, антимонашество и антихристиянство. Така доминират психиатрите, психолозите, психоаналитиците, дори и маговете, оракулите, спиритуалистите, хороскопите и предсказвачи на бъдещето“. Дотам са стигнали изопачението, дисбалансът и отстъплението в наши дни, че неверието и богоборството да бъдат възхвалявани и да се изтъкват показно като образец за всички. Едно малко малцинство стигна дотам да иска да наложи своите възгледи и избори върху огромното мнозинство от гражданите.

Характерно е, че публичното говорене и цялата активност на атеистите и на техните организации се съсредоточават преди всичко във войната конкретно срещу православната вяра и Православната Църква, срещу православното възпитание и особено преподаването на религия в училищата, а не срещу други религии. Тяхната цел е де-православизацията на нашата родина и народ. Не се интересуват да защитят правата на атеистите и на невярващите, а желаят и преследват с особена ярост и бясна омраза да заличат православната вяра, вярата и преданието на отците ни, и да я изхвърлят от живота на вярващите. Така имаме институционализация и избор на антихристиянски и антицърковни практики, каквито са гражданският брак, гражданското погребение, кремацията на умрелите и толкова други неща.

Високопреосвещеният Месогейски митрополит Николай описва ясно цялото това състояние. В тази връзка пише в едно свое окръжно послание: „Срещу вярата се е мобилизирала науката, всемогъществото на технологията, медиите, механизмите за цифров контрол върху детайлите от живота ни, политиката, направляваното образование, материалистичният начин на живот и т.н. Философският рационализъм и историческите и антропологичните науки се мобилизират да разрушат вярата в Бога и да оклеветят пътя и ролята на Църквата и въобще на Християнството в миналото и днес. Преподчертаването на т. нар. човешки права, колкото и да изглежда привлекателно и основаващо една нова етика за човека, отменя „правата“ на Бога и маргинализира Божията благодат. Антирасизмът и толерантността, мултикултуризъм и мултирелигиозността, докато в същността си съдържат нещо дълбоко християнско, както се представя и се твърди, атакуват сакралността на човека и всъщност изменят личността на истинния Бог“.

„Мултирелигиозността трансформира вярата в Бога в социален феномен. Всичко това води до невиждано объркване, последователни безизходици, заблуди, ереси, глобално нравствено и духовно сриване, преобръщане на диахронични нравствени оси, многофронтова атака срещу човешката онтология. Освен това обезсилват вярата, принизяват Църквата, дехристианизират света, заличават Бога и правят Неговото слово и име първоначално ненужни, след това презрими, сетне нежелани и накрая омразни и отхвърляни. Така се основава съвременният атеизъм и се устройва съвременното гонение на вярата и на Християнството“.

Един от съвременните светци на Църквата, св. Йоан Кронщандски, обобщавайки много точно и откровено главните черти на своята епоха (1829-1908 г.), продължение на която е нашата, казва, че „чертите на века, в който живеем, са себеслужение, автономия, материализъм и духовен скептицизъм, всъщност атеизъм“. С това негово толкова съществено наблюдение светецът посочва по ясен и всеобхватен начин едновременно главните белези, както и най-дълбоките причини за атеизма, който не е нито модерен и съвременен като идея, нито се доказва научно, както погрешно твърдят неговите последователи.

Атеизмът навлезе в мисълта и живота на човека още от момента на първото непослушание на първосъздадените хора към Божията воля. Автономизираното равнобожие, което първосъздадените хора преследвали, подбудени от дявола, било първото отричане, първото отхвърляне на Бога от човека. „И ще бъдете като богове“, им нашепнал дяволът и им вложил помисъла за самообожествяването, за тяхното издигане на мястото на Бога, вместо Бога и без Бога. „Хората днес превърнаха себе си в богове, затова и накрая станаха атеисти“, казваше много точно и хубаво св. Паисий.

Философски атеизъм

В пространството на атеистичната философия, през втората половина на 19 век, пионер е немският философ Фридрих Ницше (1844 г.-1900 г.), който обяви „смъртта на Бога“. За Ницше смъртта на Бога е тъждествена с обръщането и разрушаването на всички ценности, идеи и идеали. Единствена и най-висша ценност за Ницше става познатият „Свръхчовекът“. Той пише характерно: „Къде е Бог? Ще ви кажа аз. Убихме го. Всички ние сме негови убийци… Бог е мъртъв… Бог ще остане мъртъв. Какво други са църквите освен гробове и гробници на Бога?“

Половин век по-късно Жан-Пол Сартр (19.05.1980 г.) ще обяви по абсолютен и догматичен начин, че за да може човекът да съществува свободен и истинен, трябва Бог да не съществува. В творбата си под заглавие „Дяволът и Бог“ централният герой, след едно мъчително търсене на щастието при дявола и при Бога, заключава: „Аз съществувам… само аз. Молих през цялото това време за едно знамение, но не получих никакъв отговор. Небето не знае дори и името ми. Питах се всеки един момент какво бих могъл да съм аз в очите на Бога. Сега го зная. Нищо. Бог не ме вижда. Бог не ме чува. Виждаш ли това празно пространство над главите ни? Това е Бог. Тази дупка в земята? Това е Бог. Мълчанието, това е Бог. Отсъствието, това е Бог. Самотата на хората, това е Бог. През цялото това време съществувах само аз. Аз реших за злото. Аз сам намерих доброто. Аз съгреших. Аз направих добрините, които направих. Аз днес обвинявам себе си и аз самичък мога да си простя. Аз, човекът. Ако Бог съществува, човекът е нищо. Но Бог не съществува. Радост. Радостни сълзи. Алилуия. Не съществува Бог“.

Заключенията са ваши!

Научен атеизъм

Силното развитие на науката и технологията, което достига своя връх след 20 в., предизвика т. нар. „научен атеизъм“. Бяха развити редица научни теории, които по абсолютен начин уверяват, че Бог не съществува и че всичко е било създадено случайно.

„Теориите за случайността в зараждането на материалния свят“, отбелязва отново Месогейският митрополит Николай, „се стремят да заличат всяка идея за творческа намеса в началото на вселената, следователно да заличат Божието присъствие и нужда от него. Случайност е името на Бога на диалекта на атеизма! Прибързаното обявяване на създаването на синтетичния геном и изкуствен живот или клонирането на човека или биотехнологичните чудеса (редактиране на ДНК) или „теорията за всичко“ във физиката имат за цел да заменят Бога с човека и така да затворят пътя и перспективата за обожението на човека и неговото общение с Бога. Случайността като херменевтичен прибор и човекът като централното присъствие в света заличават Бога и като личност и като понятие“.

Всичко това всъщност конституира обръщането на творческата и познавателна способност, която Бог дарил на човека, Бог, Който „Затова Той е дал на людете знание (ἐπιστήμη ), за да Го прославят в Неговите чудни дела“. Но човекът, обръщайки и изкривявайки тази способност, обръща науката срещу Бога.

Св. Йоан Златоуст коментира в тази връзка: „Не съществува основата и как стои зданието? Не съществува корабостроителят и как бе създаден корабът? Не съществува строителят и как се появи къщата? Не съществува Създател и как красотата на тварите свидетелства за Твореца? Ако Бог не съществува, каква работа имаш сред Божиите създания? В дома на Бога живееш и отхвърляш Домакина на дома? Или дай наема, тоест благодарението ти, или излез от дома, защото опушваш дома с дъха на твоята хула. . . Не съществува по-несмислен човек от онзи, който твърди, че цялото миросъздание е създадено без Божието присъствие“.

Известният руски космонавт Гагарин, първият човек, стъпил на Луната, когато се завърна от космоса, не престана да заявява презрително, че „Бог не съществува. Никъде не Го срещнах…“ На един прием в негова чест срещнал руския патриарх Алексей, който го попитал:
– Истина ли е, че не видя Бога на небето?
– Да, истина е – му казал Гагарин. – Толкова дни в космоса никъде не Го срещнах.
– Познаваш ли Го?- попитал шеговито патриархът.
– Какво искате да кажете? – отвърнал изненадан космонавтът.
– Искам да кажа – продължил патриархът – как е възможно да казваш за някой, че не си го срещнал, ако никога не си го опознал? Как си представи, че би видял ей-така Бога?
– Не зная, – казал вцепенено Гагарин. – Наистина не зная по кой начин би трябвало да Го позная…
– Ела тогава да те науча и когато отидеш отново, ще Го видиш. Бъди сигурен, че ще Го видиш – му казал с кимване руският патриарх. – Защото Бог не е видим нито с телескопи, нито с космически кораби…

Човекът, с други думи, търси Бога и се опитва да Го открие по погрешен начин, изполвайки погрешни средства. Така стига до безизходици и до отричане на Бога, до атеизъм и богоборство. Но отците на Църквата, главно св. Максим Изповедник, ни поучават, че в човека съществуват два познавателни центъра, тоест два начина, за да разбира човекът нещата, тварното естествено миросъздание, но и Самият Бог. Единият център е умът, който действа, има своето седалище в сърцето, в духовното сърце, което е средоточието на ипостаста на човека. Другият център е разумът, който действа и чрез мозъка. Тези два познавателни центъра също така биват наричани от отците духовно знание (умът) и естествено знание (разумът).

Следва …

превод: Константин Константинов

Източник: https://sveticarboris.net/