Не бива да се излиза от църквата преди края на богослужението

Съставил: Прот. Виктор Гуриев

(Слово за това как дяволът изкарва хората от църквата преди края на службата)

Някои, по леност, излизат от църквата преди края на службата и мислят, че това не е нищо. Но всъщност това е много лошо, братя, защото не друг, а дяволът ни извежда от църквата преди времето. И затова, когато излизаме от църквата, без да трябва, ние по този начин угодничим на врага на нашето спасение. Това сега ще ви докажем.

Имало един прозорлив старец в Печерския манастир на име Матей. Един ден, когато стоял в църквата на своето място, той погледнал към братята, които стояли на клиросите, и видял беса в странно облекло, който носел в ръцете си полски цветя. Бесът обикалял монасите и хвърлял върху всеки по едно цвете.

При когото цветето се прилепяло, той ставал немощен в ума си и измислял някаква дребна причина да излезе от църквата. Излизал и, щом се върнел в килията, лягал да спи. А при когото цветето не се прилепяло, той стоял твърдо в псалмопението.

Всичко това старецът разказал на братята си. Като чули това, монасите решили в сърцата си да не излизат от църквата до края на службата.

Затова, братя, знайте: когато излизаме от църквата преждевременно, съгрешаваме и угодничим на врага на нашето спасение. Той не дреме и винаги се старае да ни въвежда в грях.

Затова му се противопоставяйте и когато ви изкушава да излезете преди края на службата, кажете му същото, което някога казал монахът Исаак: „Не, не съм твой, дяволе, а Божи!“

И стойте в Божия храм бодро и благоговейно до края на службата, като издигате ума си към небесното, вечното и божественото. Амин.

Източник: прот. Виктор Гуриев, „Пролог в поучения за всеки ден от годината“