Половината ад е пълен с деца

Из беседите на протойерей Михаил Питницки

Какво води децата в ада? Лошите мисли и безделието.

Веднъж свети Варсануфий Оптински имал видение. Видял момиче на пет или седем години в ада. Попитал я: „Момиченце, защо си тук?!“ Какви грехове може да има едно невинно дете? А тя отговорила: „Заради лоши мисли“. След като видението приключило, светецът отишъл при духовния си отец, за да го попита за това. Отговорът на духовния му отец бил отрезвяващо ясен: „Да, половината ад е пълен с деца.“

Не изпадайте в униние и отчаяние; трудно и ужасяващо е да се знае това. Значи и децата попадат в ада. Как е възможно това и, най-важното, как могат да му устоят? И означава ли това, че възрастните, поради своята небрежност и мързел, са напълно лишени от рая?

Възможността децата да попаднат в ада се споменава и в диалозите на Григорий Двоеслов. Той описва история за това как Бог се отвърнал от петгодишно момче и то се озовало в ада за вечни мъки заради греха на богохулството — неуважителното използване на Божието име, както и оскърбяването на предмети на религиозно поклонение и почитание.

Ето какво пише Григорий Двоеслов за момчето: на петгодишна възраст то тежко се разболяло и било на умиране. Докато умирало, баща му го държал в прегръдките си и изведнъж момчето се разтреперило от ужас и извикало: „Защити ме, татко!“ Когато баща му попитал: „От кого?!“, момчето отговорило: „Тъмни хора се приближават към мен и искат да ме обладаят и да ме вземат при себе си.“ То видяло зли същества, които идвали да вземат душата му. Тогава момчето изкрещяло, изрекло ужасно богохулство и умряло.

Григорий Двоеслов обяснява това по следния начин: Всемогъщият Бог показал заради какъв грях — богохулството — идва това наказание и защо душата на момчето била изпратена в ада. Бог позволил на момчето отново да извърши този грях дори в последния момент, за да разберат околните каква съдба очаква всички, които доброволно извършват подобен грях.

Подобно видение имала и една християнка от нашето време: „Когато напуснахме ада, видях, че там имаше и деца, и попитах: „Господи, защо са тук? Нали Твоето Слово казва, че Небесното царство принадлежи на такива?“ Иисус отговорил: „Дъще, така е, но първо детето трябва да се обърне към Мен, защото няма да отпъдя онзи, който идва при Мен.“

В същия момент Господ ми показа осемгодишно момче, измъчвано от пламъци. Момчето викаше: „Господи, смили се над мен, вземи ме от това място, не искам да бъда тук!“ До него видях демони, приличащи на анимационни герои… Господ ми показа живота му и видях как прекарва цялото си време пред телевизора и смартфона, гледайки анимационни филми и видеоклипове…

Иисус каза: „Дъще, анимационните филми, филмите и сериалите, които ежедневно се показват по телевизията и в интернет, са оръжия на Сатана за унищожаването на човечеството. А сега виж как завърши всичко.“

Видях как това момче не се подчинявало на родителите си. Когато се опитвали да говорят с него, то бягало, повишавало тон, нервирало се и хвърляло предмети.

„Малко по-късно то бе блъснато от кола и оттогава е тук“ — каза Иисус. После добави: „Идете и кажете на родителите да възпитават децата си според Моето Слово. Вижте колко много деца има на това място заради анимационните филми и непослушанието.“

Ясно е, че родителите до голяма степен носят вина за духовната гибел на децата си, защото не са ги научили да живеят с любов и вяра според Божиите заповеди. Затова и децата попадат в ада. Освен чрез покаяние и разкаяние — както от страна на децата, така и от страна на родителите — няма друг начин това да бъде избегнато.

Помнете, че пътят към Небесното царство е тесен и по него трябва да се върви всеки ден. Всеки ден прибавяйте покаяние към покаяние, труд към труд, молитва към молитва, пост към пост, дела на милосърдие към дела на милосърдие, търпение към търпение и смирение към смирение.

Знаем, че целият кръст на живота е съставен от малки, ежедневни кръстове. И за всеки ден се открива отделна сметка — важно е всеки ден да бъдем в духовна печалба, за да не се случва така, че в един ден да градим, а в следващия да разрушаваме.

Източник: По материали от беседите на протойерей Михаил Питницки