Пост телесен и пост душевен

Автор: Свети Тихон Задонски

„Има пост телесен, има и пост душевен. Телесният пост е когато стомахът пости от храна и питие. Душевният пост – когато душата се въздържа от зли помисли, дела и слова.

Изряден постник е този, който се въздържа от блуд, прелюбодеяние и всяка нечистота.

Изряден постник е този, който се въздържа от гняв, ярост, злоба и отмъщение.

Изряден постник е този, който е наложил въздържание на езика си и го удържа от празнословие, сквернословие, безумие клевети, осъждение, лъст, лъжи и всяко злоречие.

Изряден постник е този, който удържа ръцете си от кражби, хищение, грабеж, и сърцето си от пожелаване на чужди вещи. С една дума, добър постник е този, който се отстранява от всяко зло.

Виждаш ли, християнино, душевния пост? Телесният пост е полезен за нас, тъй като служи за умъртвяване на нашите страсти. Но и душевният е нужен задължително, защото без него телесният е нищо.

Мнозина постят телом, но не и с душата си.

Мнозина се въздържат от храна и питие, но не постят от зли помисли, дела и слова – и каква полза за тях от това?

Мнозина се въздържат от вино, месо, риба, но с езика си ядат себеподобните си люде – и каква полза за тях от това? Някои дори не докосват храна с ръцете си, но ги простират за подкупи, хищения и грабежи на чуждото добро – и каква полза за тях от това?

Истинският пост е въздържание от всяко зло. Ако искаш, християнино, да бъде полезен за теб постът, то, като постиш телесно, пости също и душевно, и пости всякога.

Да пости умът ти от суетни помисли.

Да пости паметта ти от злопаметство.

Да пости волята ти от зло пожелание.

Да постят очите ти от зло виждане: „отвърни очите ми да не виждам суета” (Пс. 118:37).

Да постят ушите ти от скверни песни и клеветнически шептания.

Да пости езикът ти от клевети, осъждения, кощунства, лъжи, лъсти, сквернословия, и всяко празно и гнило слово.

Да постят ръцете ти от побой и кражба на чуждото добро.

Да постят нозете ти от ходене към зли дела: „отклонявай се от зло и прави добро” (Пс. 33:15).

Това е християнският пост, който Бог изисква от нас. Покай се и се въздържай от всяка зла дума, дело и помишление, учи се на всяка добродетел, и ще постиш винаги пред Бога.

„Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, – тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне” (Ис.‬ ‭58‬:‭4‬-‭10‬).”