Трябва ли да се изповядам?

Автор: Архимандрит Даниил Аеракис

Извинения

Бог е любов. Той не погубва грешника, а го спасява. Бог прави всичко, за да го спаси. Той му предлага кръвта на Своя Син. Той му да­рява Църквата. Той му дава безброй благопри­ятни възможности за покаяние. Тайнството на Любовта Му продължава най-вече в тайнството на Изповедта.

Въпреки наличието на такава изкупителна и терапевтична сила в Църквата и в нейните тайнства, малко са хората, които бързат да се възползват от тази лечебница, от изповедта. Малцина съзнават своите грехове. Малцина просят от Бога да им дари покаяние, да им да­ри сълзи на разкаяние. Покъртителна е покайната молитва: “Господи, дай ми сълзи като на жената, която беше достойна да умие нозете Ти; сълзи, които да ме освободят от пътя на заблудата, да ти дам драгоценно миро, да ти принеса чист живот на покаяние” (от Великото повечерие).

Малцина от наричащите се християни изповядват своите грехове с желание за спасение. Малко християни избират печелившия билет на покаянието. Можеш ли да си представиш как­во е да намериш кредитор, готов да ти опрости целия дълг, стига да го помолиш, а вместо това ти да отказваш?

Бог не излага на показ, нито на присмех, на­шите рани. Той просто иска да ни излекува. Бог иска да споделим своите грехове само пред един човек: пред духовника ни. И тогава ни дарява опрощението. Във връзка с това св. Йоан Зла­тоуст казва: “Бог не показва язвите пред множес­твото. Той не произнася присъда пред много хо­ра. Не събира свидетели за прегрешенията ти. В твоята съвест, без ничие друго присъствие, един­ствено Той, Който вижда всичко, изпитва твои­те грехове пред съда на ума. Поправи престъпле­нията си. И така, изповядвайки своите страс­ти, с чиста съвест пристъпи към светата тра­пеза и вземи участие в светата жертва” (ЕПЕ 30,236).

Защо мнозинството хора не се възползват от благоприятната възможност да се покаят и из­повядат? Причината е по-дълбока, отколкото изглежда. Обикновено се предлагат извинения, които скриват основните причини – липсата на вяра и безразличието.

По-нататък в тази книга ще се опитаме да оборим предлаганите извинения, за да разчис­тим пътя към спасителното покаяние, или с дру­ги думи – към Царството небесно.

Когато съветваш някой да се изповяда, сякаш караш да върши нещо неимоверно тежко и грудно. Изведнъж става муден и дори не­подвижен. За да оправдае липсата на смелост да се изповяда, той започва да си търси извинения. Нека ги изслушаме внимателно и въз основата на Свещеното Писание, светите отци на Цьрквата, опита, а също и логиката, да им отговорим накратко.

Могат ли греховете да бъдат простени с изповед?

Първо възражение: Как е възможно изповедта да опрощава  всички грехове?…

Бихме ли задали подобен въпрос на някой известен лекар, докато ни препоръчва и дори подарява полезно за нас лекарство? Разбира се че не. Ние се доверяваме на лекаря, може да се каже, безрезервно. Приемаме лекарството без излишни въпроси, без възражения.

Не трябва ли като вярващи християни да проявим още по-голямо доверие към нашия Господ Иисус Христос, Който е Лекар на душите и телата, и Който ни възлюби със Своята кръстна любов? Кой от лекарите е бил прикован на кръст заради нас? Христос бе разпънат на кръста. И Неговия кръст е извор на живот. Него възпяваме за неописуемия Му дар: “Твоят кръст, Господи, е живот и възкресение за Твоя народ, и като вярваме в това, Теб, нашият разпнат Бог, ние славим. Помилуй нас!” (от Хваления, гл. 2).

Но вместо да Му благодарим за Негова жер­тва, ние Го критикуваме, задето е избрал изпо­ведта за път, който ни води към спасение. Раз­съждаваме, дали покаянието и изповедта са ни толкова необходими, дали ще бъдем изцелени?

Изповедта е последица от Христовата жерт­ва на кръста. Христос прие да издигне всички­те ни грехове на кръста. И чака. Когато изпо­вядваме вярата си в Него като Спасител, и ко­гато изповядаме нашите грехове с покаяние, ние ставаме участници в изкуплението, което Той ни дари с Кръста и Възкресението Си.

Покаянието е спасителното лекарство, кое­то изличава всеки грях. Това е подчертано по удивителен начин от св. Йоан Златоуст, вели­кият проповедник на покаянието: “Опрощава­нето на греховете е извор на спасение и награда за покаянието. Защото покаянието е средство за избелване на нашите грехове. То е небесен дар. То е чудотворна сила, благодат, която побеждава пос­ледиците от правосъдието по закона. То не отх­върля блудника. Не пропъжда пияницата. Не се отвращава от идолопоклонника. Не прогонва подигравача и клеветника. Не отбягва богохулника, нито дори грубиянина. То всички променя. Пока­янието претопява греха” (ЕПЕ 30,240).

Питаш, как посредством изповедта могат да се опростят греховете? Казваш, че не разбираш как става това. Но защо забравяш, че става ду­ма за тайнство? Проумяваш ли начина, по който Бог е създал човека? Със сигурност не. Вярваш обаче във всесилната Божия любов. Затова и приемаш сътворяването на човека от Тво­реца. По същия начин не разбираш как бива претворяван човека. Както не разбираш как е сътворен човека, така не разбираш и как съществуващите грехове стават “несъществуващи”. Покаянието прави греховете като неизвършвани никога.

Факт е, че със слово и пръст Бог сътвори човека. Факт е също, че със слово и кръв, Той го пресътворява. Бог изчиства и възражда човека. За това трудно дело Той дава максималното – Своята Кръв. Човекът Му дава минималното – своето покаяние. Св. Йоан Златоуст го казва по характерен начин: “Нима можеш да обясниш начина, по който си бил създаден? Не. По същия почин не можеш да обясниш и начина, по който се изличават греховете. Огънят, който внезапно пада върху тръните, ги изпепелява. Многократно по-силно Божията любов изпепелява нашите грехове. Изтръгва ги от корен. Поставя този, кой­то беше грешник на еднакво ниво с този, който не е съгрешил. Не търси как става чудото, а вярвай в чудото” (ЕПЕ 33,444).

Изповедта е акт на вяра. Този, който не вяр­ва в Лекаря, в Иисус Христос, естествено не при­ема и лекарството Му. Този, обаче, който се до­верява безрезервно в любовта и силата на Ле­каря, той безрезервно приема и лекарството, ко­ето Той му дава, т.е. Изповедта. И не само го приема, но и благодари за този голям дар.

Източник: Архимандрит Даниил Аеракис, „Кога и как да се изповядваш“; https://bogoslovenie.blogspot.com/