Неоезически суеверия: Нестинарство и свв. Константин и Елена, Част първа.

Автори: йеромонах Висарион (Зографски) и йеромонах Йоан (Филипов)
Из „Суеверия сред днешните християни“

„Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огъня, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа…” (Втор.18:10-12)

Нестинарството е ритуал, при който хора, изпаднали в транс, танцуват боси върху жарава от въглени, без да получават изгаряния от това. В началото на XX век обрядът е бил разпространен в няколко български и гръцки села в Източна Тракия. Името αναστενάρια („анастенария”) най-вероятно идва от гръцката дума „анастенагмос” – въздишане, пъшкане, които са характерни прояви на нестинарите по време на транс.

Дълги години в България обичаят е запазен в автентичния си вид само в с. Българи, Странджанско. До 50-те години на XX век нестинарските игри били запазени и в селата Сливарово, Кондолово, Кости, Бродилово и Граматиково, но след това постепенно като че ли отмрели. Последната нестинарка от с. Българи – Злата Даскалова, умира на 31 януари 1970 година. Нестинарството се възстановява отново в началото на 90-те години на XX век на различни места в България, найвече заради туристическата атракция.

Външно описание на обряда. Рано сутринта в деня на св. св. Константин и Елена (21 май) на процесия, водена от нестинарите, се изнасят иконите на светците до близкото аязмо (извор със светена вода). На извора иконите се „освещават” (т.е. ритуално се изкъпват) и се играе хоро с тъпан и гайда. След това процесията обикаля цялото село и нестинарите се прибират в култовата им постройка, наричана „столнина” или „конак”. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат биенето на „свещения” тъпан в определен ритъм, при което някои от тях изпадат в транс и започват да танцуват, носейки икони, кърпи и кандила.

На площада още от сутринта се пали огън, който се поддържа цял ден, а на свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават накръст. Едва след това започва и истинският танц: нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителни викове „въх-въх-въх”, „ойси-ойси-ойси” или други подобни. Те пресичат жаравата като продължават да викат и пъшкат. Понякога изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите – по-спокойни, и накрая танцът завършва. След него нестинарите нямат рани или изгаряния по краката.

В някои селища обичаят продължава два дена, като на втория ден отново се изпълнява ритуален обход. Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски” фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда. Всъщност подобни ритуали са известни и при някои езически народи – Китай и Япония, както и при някои арабски племена в Алжир и Мароко. За ходенето по огнена жарава се говори, че и досега го практикуват шамани в Мала Азия, Сибир, Африка, Америка и на някои острови в Тихия океан.

Православни християни ли са нестинарите? Въпреки че по принцип това би следвало да е само риторичен въпрос, в случая ще направим опит за максимално аргументиран отговор. Ще се спрем последователно на нестинарския необичаен празничен цикъл, на изпадането им в транс по време на ходенето в огъня, на нестинарските езически вярвания, на неестественото им боледуване като подготовка за изпадане в транс, на неправилното им отношение към иконите, на връзката между добросамарянство и нестинарство.

В подробното си изследване относно същността на нестинарството С. Стефанов пише следното. Още в края на 19 век Славейков, Русев и Шивачев съобщават за различията на нестинарската обредност от тази на традиционно православната. Славейков пише, че тези хора нямат празници или по-скоро не ги почитат, и дори работят в неделя. Празнуват, и то с особени обредности, св. Константин – 21 май, Еньовден – 24 юни (Рождество на св. Йоан Предтеча), Илинден. Те имат нещо като обреден цикъл, като годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни: тридневният празник на св. св. Константин и Елена, и зимен тридневен празник от 18 до 20 януари, когато Църквата чества паметта на св. Атанасий Велики, преп. Макарий Велики и преп. Евтимий Велики. През лятото играят в жарава на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в „свещеното огнище”, намиращо се в конака им. Професор Шиваров обобщава, че нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и не се причастяват, не зачитат църковните празници и неделята, а тържествено честват „най-светия ден” – св. св. Константин и Елена.¹

През 1934 г. психопатологът д-р Д. Гарвалов също описва нестинарите от с. Българи като „особена верска група, отделена от другите селяни”. Те постели много, но различно от православните пости и ревностно пазели празниците си, които обаче били независими от общите празници на селото.

Изпадане в транс по време на нестинарското ходене в огъня. Според гореспоменатият д-р Гарвалов, симптомите на нестинарите, изпаднали в транс, са напълно реален признак за обсебване от бесове. Той пише: „Самото прихващане или вселяване на духовете в човека става у всички магьосници, медиуми и нестинари по един и същ начин и с почти еднакви симптоми. Настъпва изменение в цвета на лицето, погледът става замътен и разсеян, или очите се обръщат. Припадъкът започва с треперене, което се превръща впоследствие в конвулсивни движения. Прихванатите викат, крещят или бълнуват на висок глас. Танцът се среща не само при нестинарите… Всички имат и слухови халюцинации, които ги правят пророци, гадатели и прорицатели. Те не помнят нищо от онова, което правят или говорят през време на припадък, защото всички смятат, че отдават тялото си на друго чуждо, неземно същество, което ги обладава.”²

Проф. М. Арнаудов също определя „способността за религиозна екзалтация” като най-важна отличителна черта на нестинарите, описана детайлно от всички изследователи на нестинарския обряд. Очевидецът В. Полихронов пресъздава проявите на една нестинарка, която „викала „ху-ху-ху”, биела си главата, дорде потече кръв и си деряла дрехите. После два-три дена не излизала, лежала болна.”³

Д. Радойнова въз основа на наблюдение на нестинарски игри през периода 1995-1998 г. прави следното обобщение за външния израз на екстаза при съвременните нестинари: „Около час преди играта в огъня те стават унесени, откъснати от света… Постепенно с разхвърлянето на огъня и оформянето на кръга от жар започват да проявяват признаци на възбуда: разтреперват се, жените „ги избива на плач” или пък стават силно, неадекватно напрегнати и нервни, силно побледняват, крайниците им изстиват. Със засвирването на нестинарската мелодия състоянието им достига своята кулминация: крайниците им буквално се вледеняват, но са сухи, а не влажни и започва спазматично свиване на пръстите на ръцете, лицата им потъмняват и придобиват землистокафеникав или морав оттенък, очите им са полузатворени, блуждаят… Непосредствено преди влизането в огъня Веселина Илиева (главната нестинарка) започва тънко и проточено да пищи, но повечето навлизат мълчаливо” .

Наблюдателите са отбелязали факта, че ако неочаквано на пътя на нестинаря му се препречи някой, нестинарят безцеремонно го отблъсква със сила. Играещите върху жаравата имат ясното съзнание, че са обладани. На въпроса защо са толкова необщителни по време на танца, отговарят, че „духът на св. Константин” е у тях.

Суеверни и езически представи при нестинарите. Нестинарите се намират в състояние на особена духовна прелест, а повечето от тях изповядват и явни религиозни заблуди. Например в техните вярвания липсва представата за дявола, както той е описан в Библията; като че ли за нестинарите дяволът въобще не съществува. За нестинарите олицетворение на Божествената сила, която управлява техния живот, е наместникът на Бога – св. Константин, наричан „Светока” или „Великия баща”. В представата на нестинарите, Бог и св. Константин много често се припокриват. Св. Константин за гръкоезичните нестинари е „папус”⁴ и бог, а иконите му се наричат „папудес”. „Светокът” осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир, когато е почитан и не е обиждан. Редовно му се принасят жертви и стриктно се спазва обредността, свързана с култа към него.

Във вярванията на странджанските нестинари, св. св. Константин и Елена са нещо като езически божества. Те трябва да бъдат ухажвани и славени, да получават дарове и жертви, за да бъде спечелено тяхното благоразположение, защото „Светокът” въплъщава и доброто, и злото и направлява човешките съдби. Най-вероятно името на св. Константин е внесено вторично в нестинарската обредност. Всъщност то е добавено към един напълно езически ритуал.

За боледуването при нестинарите. Първоначално се е считало, че нестинарите изпадат в екстазно състояние под влияние най-вече на външни фактори: музиката от „свещения” тъпан и съответната предразполагаща обстановка. Впоследствие се е изяснило, че още преди да придобият способността да се потопяват в трансовото състояние, даващо им възможност да тичат върху огнената жарава, те прекарват едно състояние на мъчително боледуване. Това е „класическият” начин, който водел до „прихващането” и бил задължителен за почти всички нестинари в миналото. Симптомите на това боледуване са описани от д-р Гарвалов по следния начин: „Това боледуване е тежко и продължително. Аз не можах да доловя истинските симптоми на това тяхно заболяване, но се разбра, че то се изразява в губене на апетит, силна отпадналост и пълно изтощение на целия организъм. При такова боледуване на нестинарките, явява им се лично „св. Константин” и им казва, че за да оздравеят, трябва да играят на празника в огъня. От този момент болната жена се обрича в служба на светеца и става нестинарка”⁵ . Авторът дава и други характеристики на състоянието им: „Те всички страдат от нерви, често се оплакват от главоболие, лесно се афектират, лесно се отчайват и изобщо се наблюдава една лабилна психика. Те са силно впечатлителни, сантиментални…”⁶

И така, по време на боледуването нестинарите дават обет на божеството, което в техните представи се идентифицира със Светока-покровител, т. е. св. Константин. Благодарение на този обет става възможно „прихващането” им, вследствие на което получават и способността за безвреден допир с огъня.

Трябва да отбележим, че почти пълен аналог на подобно боледуване се наблюдава и в езическия шаманизъм – това боледуване е част от посвещението в шаманство. Обредите, съпътстващи това посвещаване, са с ясно изразен демоничен характер и включват обръщане на запад, отричане от Бога и обет да се служи на сатаната, в резултат на което бъдещият шаман придобива прословутите си свръхестествени способности. Всичко това става по време на особено болестно състояние.

Йерархия и култови сгради при нестинарите. Нестинарството не е само един необичаен танц в огъня, то е дългогодишна система от езически вярвания и обредни действия, които се извършват от йерархично организирана общност. В днешно време към тази общност може да се присъедини всеки, „който е прихванат от св. Костадин” и влиза в жаравата да играе, без да се изгори. Друго условие е да се е врекъл на същия светец (т.е. да е дал обет), да вярва в него, или да произхожда от нестинарски род. Известни са обаче и случаи на „прихващане” без предшестващ обет и вричане. Такъв е бил случаят, например, с Кузман Димов, който бил потомък на нестинарски род. Щом чуел нестинарска песен (със съответния текст и специфичен ритъм), го „прихващало” и изпитвал необходимост да играе в жарава.

При нестинарите съществува строга йерархия, запазена до днес с незначителни промени. „Столнината” (или „конакът”) е тяхното свещено пространство, нещо като храмова постройка (напълно независима от селската църква), обикновено намираща се в центъра на нестинарското село. В описанието на о. Дионисий от 1903 г. изрично се споменава, че обредите в тези култови сгради се извършвали от вид жрици-нестинарки. Според схващането на нестинарите, конакът е дом на бога, в който той пребивава, и бива ритуално изнасян, за да обиколи храма, за да отиде до свещения участък с извор в гората, да посети домовете на вярващите и да играе в огъня, носен от нестинарите (тук става дума за изображението на св. Константин, когото нестинарите идентифицират със своето божество). В конаците най-сакралната част е огнището. Пред него се играе зимно време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбанът, месото на жертвопринесения бик или агне.

Бележки: