Неоезически суеверия: Нестинарство и свв. Константин и Елена, Част втора.

Автори: йеромонах Висарион (Зографски) и йеромонах Йоан (Филипов);
Из „Суеверия сред днешните християни“

За нестинарските икони. От църковно гледище, отношението на нестинарите към иконите е абсолютно неканонично. Това отношение е определяно от повечето изследователи като „отношение към идоли”. В нестинарските икони гръцкият автор Хурмузиадис съзира очебийно отклонение от каноните на православната иконография. Една от причините той да пледира за изкореняването на нестинарството е същественото несъответствие на езическото суеверно почитане на иконите с православните канони и отношението на нестинарите към иконите като към идоли.

Свещените изображения на Бога не са самото божество, те не трябва да се отъждествяват с Него. Образът (т. е. иконата) насочва към Първообраза (т.е. Бога), докато за нестинарите в определени моменти иконата е възприемана като самия Бог. Във връзка с това се извършват и съответните действия, свързани с иконите. Те се „обличат”, „събличат”, „мият”, „пременяват” с обредни одежди, „украсяват”, „връзват” с вериги, за да не избягат и пр. Тези действия са абсолютно несъвместими с православното разбиране за свещените образи. Православното благочестиво съзнание квалифицира нестинарските действия като кощунствени.

Има и сведения за „борби” между иконите, за да се разбере „чий св. Константин помага повече”. „Борбата” между иконите се изразявала в сблъскването им, предизвикано от носещите ги нестинари. Понякога икононосците така са се сгорещявали, че дори се биели с иконите по главите, вследствие на което резултатът бил пукнати глави и икони.

Иконите били неизменен атрибут на играещите в огнената жарава. Според описанието на Славейков в цариградското списание „Ден” от 1875 година „прихванатият” нестинар вземал иконата, започвал да се клати наляво-надясно, като подскачал под думкането на тъпана. След това нагазвал в жаравата, кръстосвал я, тропайки и подскачайки. Скачането продължавало дотогава, докато той придобиел обикновеното си изражение, и започнело да му пари под краката.

По въпроса за игрите в огъня, о. Дионисий, чиито сведения за нестинарите датират от 1899 година, пише: „След хорото около огъня се хванат двама и като вземат в ръце опашатите образи на св. св. Константин и Елена, впускат се да играят боси в огъня. Понякога току видиш, че паднал някой хороиграч и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Такъв припаднал скача, взема иконите и играе в огъня, викайки: „Ху-ху-ху, мили ми св. Константине”. Това – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня.”¹

Езическата специфика на нестинарската ритуалност; жертвоприношения и оброци. За членовете на една нестинарска общност, играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи блага за всички от „Светока”. Проф. М. Арнаудов счита, че ролята на главната нестинарка е съответствуваща на ролята на главните жреци в езическите храмове, които имали ръководна роля при извършването на култово-обредни действия по време на празненствата. Векилинът е друга ключова фигура в нестинарската общност. Той е пазител на неписания закон и заедно с главната нестинарка способстват да се съхрани този култ в цялост и без промяна.

В нестинарската общност съществуват общоселски, родови и лични оброци, изпълнявани публично на определени празници и места. Личните оброци са давани на сън по указание на врачка или по видение на нестинарка, която можела да съобщи кой от предците е обрекъл някаква жертва, но не е успял да принесе обещаната жертва. В нестинарското село Кости, когато някой обещаел бик за оброк на св. Илия, жертвоприношението било извършвано на най-високото място на селото. Това място се наричало „курбане” и било оградено с висок плет. Често месото се раздавало сурово, загърнато в листа от растения. Пишейки за сурово раздавания курбан, д-р Валерия Фол допълва, че „едно време, освен че са мазали челата и бузите с кръв от жертвеното животно, някои близвали суровата мръвка за здраве.”² Нещо повече, след години общуване, една възрастна жена от нестинарски род споделила с Р. Нейкова, че трябва да се „кусне” (вкуси) суровото парче месо „за здраве”.

Някои автори споменават и за провеждането на сакрални оргии сред нестинарите, но според други, няма по-сериозни потвърждения на тези твърдения. Все пак съществуването на въпросните оргии е вероятно, ако се счете, че нестинарството има приемственост от оргиастичния култ към Дионисий, разпространен и в източна Тракия.

Поразително сходство се открива между нестинарското огнеходство и съответните практики на огнеходство, наблюдавани в шаманизмa, индуизмa и африканските езически религии. Това е допълнителен аргумент в полза на становището за езическия произход на нестинарството.

Връзка между добросамарянство и нестинарство. В края на 20-те години на XX век в България се заражда и разгръща своята дейност християнското религиозно общество „Добрият самарянин”, което пропагандира редица неправославни възгледи и утвърждава практики, чужди на православното благочестие. Поради това обществото е в конфликт с официалната Църква, с представителите на духовенството и вярващия народ.

През 30-те години добросамарянското общество започва да възприема нестинарската игра в огъня като „откровение свише” и работи за масовизирането на това „божие благоволение”. Членовете на обществото се ангажират да пропагандират отделни нестинарски вярвания и да осигуряват масова публика за нестинарските танци. Между двете общности възниква интересна и сравнително устойчива симбиоза, която в общи линии съществува и до днес. Това подтиква архимандрит Методий (Жерев) в издадената от него в началото на 40-те години книга: „Добросамарянски заблуди и лъжеучения”, да включи отделна глава със заглавие: „Нестинарските игри – езическа бесовщина”. Визирайки взаимовръзките между добросамаряни и нестинари, той пише: „Благодарение на рекламите на обществото „Добрия самарянин”, това „чудо” (т.е. нестинарските игри) стана толкова евтино, каквито са и всичките добросамарянски чудеса, че днес то може да се види едва ли не във всеки цирк и на всяко спортно игрище, а „молепсаните” от нестинарската болест се навъдиха навсякъде като гъби. Религиозно невежество с явни остатъци от езически идолопоклоннически традиции и бесовщина, т.е. обладаване от тъмни сили, припадане и обезумяване – това е същината на нестинарството. Към това трябва да прибавим една нова проява: стремеж да се извлече материална облага от игрите. Наред със самозаблудата и психозата нестинарството получава облик и на шарлатания – то се оказва един такъв лесен и доходен занаят… Кощунството, което се върши със свирене на зурли и гайди, думкане на тъпани и играене на ръченица в самите храмове (на много места), профанацията с носенето и размахването на светите икони при тия игри и най-после представянето на тази бесовщина за „Божие дело”, за „чудо”, за „благодат” (както в добросамарянските устни и писмени изявления, така и в самите циркаджийски афиши и реклами из вестниците на нестинарските организатори с търговски нюх), нямат нищо общо с благочестието на св. Православна Църква и не търпят никакви снизходителни коментари”.

Православен поглед към същността на нестинарството. В духа на светоотеческото учение и предание бихме могли да кажем, че въпросното „прихващане” (или състояние на транс) не е нищо друго, освен обсебване от страна на падналите духове, т.е. демоните.

Свещеното Писание ни открива, че „дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Петр. 5:8). Обладаването от бесове става реалност след доброволния обет на нестинаря да се посвети в служба на тъмната сила (Светока), която той неправилно идентифицира с истинския Бог. Тук следва ясно да подчертаем, че духовната немощ на човека след грехопадението е толкова голяма, че човек не може да извършва свръхестествени действия самостоятелно, а чудесата биват извършвани или чрез Божията благодат, или с помощта на тъмните сили. Нестинарите (волно или неволно) се отричат от Бога и в замяна на това получават от бесовете своите „дарби” да ходят в огъня, без да се изгарят, да пророкуват в състояние на транс и т.н. Всички тези „чудеса”, разбира се, не водят до напредък в духовния живот, очистване на сърцето и спасение, а напротив, са едно ярко свидетелство за огромно падение и всеобхватна духовна прелест.

Нестинарите и техните култово-обредни практики попадат под санкцията на едно недвусмислено предупреждение, отправено от Бога чрез пророк Моисей към еврейския народ: „Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огъня, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа…” (Втор. 18:10-12). Тези думи се отнасят не само за старозаветните времена, но са валидни и за нашия християнски род, за което недвусмислено свидетелстват както множеството църковни канони, приети на Вселенските Събори, така и творенията на светите Отци.

Бог, зачитайки свободната воля на всеки човек, му предоставя възможност да се самоопредели на кого и как да служи. Обаче след доброволния обет на нестинаря да служи на „Светока”, Бог допуска обладаването на нестинаря от тъмната сила и извършването на бесовски чудеса, които всъщност са душевредни циркаджийски зрелища.

И въпреки всичко Божията милост е безгранична. Дверите на покаянието за нестинари, проявили решимост да отхвърлят от себе си това езическо нечестие, са винаги отворени. Духовното лечение на това състояние е цялостно отхвърляне на нестинарството, прибягване към светото тайнство Покаяние и причастяване със Светите Христови Тайни.

В духовно отношение не съществуват неутрални явления. Необходимо е да се има предвид, че участието (или дори само присъствието) в нестинарски езически ритуали е духовно опасно. То влече след себе си съответните душевредни последствия и води до зависимост от бесовските сили; това е опасен досег с демонизма, магията и окултизма. Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още св. ап. и ев. Йоан Богослов: „Възлюблени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Иоан. 4:1).”

Нестинарство и съвремие. В светската литература нестинарството се причислява към народния фолклор, свързан с особена обредност при честването на светци от църковния календар. Днес, с малки изключения, почти липсва църковна позиция по разясняването и осветляването на тези явления според учението на Църквата и светоотеческата традиция. Това създава впечатление, че подобни обреди са ако не църковни, то поне не противоречат на църковното благочестие и могат безобидно да се впишат в обсега на тъй нареченото „битово християнство”. Само че по отношение на нестинарството ясно проличава, че са се съхранили откровено езически магически практики, които ревниво се спазват от нестинарите. Отровното жило на бесовската духовност и болна мистика в нестинарството лукаво са прикрити с благовидното покривало на външно внесените елементи на християнския култ.

Да се надяваме, че Божията благодат ще ни съдейства в този век на отстъпление, когато кротко, но твърдо трябва да отстояваме вярата си и да свидетелстваме за чистотата на Православието.

Сега е векът на подмяна на истинските ценности с техните лъжеподобия и затова трябва с духовна мъдрост да отсяваме плявата от житото.

Бележки: