За обожението
Автор: Orthodox Study Bible
Думата обóжение се използва в православната богословска терминология на славянските езици като втори преводен вариант на гръцката дума θέωσις, която се превежда преди всичко като „обожествяване“.
Обожение е древна богословска дума, използвана, за да се опише процесът, чрез който християнинът се оприличава възможно повече на Бога. Св. апостол Петър говори за този процес в едно от своите послания: „Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живота и благочестие…, та чрез тях да станете участници в божественото естество“ (2 Петр. 1:3-4).
Какво означава да участваме в божественото естество и как го осъществяваме? За да дадем отговор, нека първо посочим онова, което обожението не е, и после ще опишем какво всъщност е то.
Какво обожението не е? Когато Църквата ни призовава да бъдем святи, да се уподобяваме на Бога, това не означава, че човешките същества стават божествени. Ние не ставаме като Бог в Неговото естество. Такова твърдение не би било просто ерес, но това е и невъзможно. Защото ние сме човеци, винаги сме били такива и винаги ще останем човеци. Ние не можем да придобием Божието естество.
Свети Йоан Дамаскин прави забележително наблюдение. Той пише, че думата Бог в Свещеното Писание не се отнася до божественото естество или същност, защото това е непознаваемо. Бог се отнася по-скоро до божествените енергии – силата и благодатта Божия, която ние можем да възприемем в този свят. И се обосновава: гръцката дума за Бог, теос (θεός), произлиза от глагола тео (θέω), който означава бягам, виждам или горя. Това са думи за енергия, така да се каже, а не думи за същност.
В евангелието от Йоан 10:34 Иисус Христос цитира псалом 81:6, по-точно думите „Аз рекох: богове сте.“ Фактът, че в случая Той говорел на група лицемерни религиозни водачи, които Го обвинявали в богохулство, прави смисъла още по-ясен: Иисус не ползва думата бог в смисъл на божествено естество. Ние сме богове, доколкото носим Неговия образ, а не Неговото естество.
Какво е обожение? Под обожение се разбира ние да станем повече подобни на Бога чрез Неговата благодат или божествените Му енергии. При сътворяването човеците са създадени по Божи образ и подобие (Бит. 1:26) според човешката природа. С други думи, човешкото естество по своята природа е икона или образ на божеството. Божественият образ е в цялото човечество. Чрез греха обаче този образ и подобие на Бога бил затъмнен при нашето падение.
Когато Божият Син приел нашето човешко естество в утробата на благословената Дева Мария, започва процесът на възстановяване на нашето обновление в Божи образ и подобие. Така тези, които чрез вяра са съединени с Христос, за тях в светото Кръщение започва процес на възсъздаване, те биват обновени в Божи образ и подобие. Ние ставаме, както пише св. апостол Петър, „участници в божественото естество“ (2 Петр. 1:4).
Поради въплъщението на Божия Син, когато Божията пълнота се вмества в човешка плът, да се съединим с Христос означава, че е възможно отново да изпитаме обожение, изпълнение на нашето човешко предназначение. Това означава, че чрез съединението ни с Христос, ние ставаме по благодат това, което Бог е по естество – ние ставаме чеда Божии (Йоан 1:12). Неговата божественост прониква в нашето човешко естество.
По подобие на това и божествените енергии проникват в човешкото естество на Христос. Когато сме съединени с Христос, нашето човешко естество е проникнато от божествените енергии чрез прославената Христова плът. Подхранвани чрез Тялото и Кръвта Христови, ние участваме в Божията благодат – в Неговата сила, Неговата праведност, Неговата любов. И става възможно да Му служим и да Го славословим. Така ние, оставайки човеци, биваме обоже(стве)ни.
Превод: Младен Янев
Източник: Orthodox Study Bible; https://hristianstvo.bg/
