Смирението и търпението на отец Никон

Съставил: прот. Виктор Гуриев;
(Слово от Патерика. Пролог, 11 май)

Когато някой несправедливо ни обиди, оскърби или оклевети, ние обикновено излизаме от себе си и мислим само как да отмъстим на врага си, а злобата ни няма край. Но така не бива да постъпваме. В подобни обстоятелства винаги трябва да имаме пред себе си образа на страдащия Спасител, Който от Кръста прощава Своите врагове, и да се въоръжим с търпение и смирение; тогава Господ ще открие нашата невинност, враговете ни сами ще поискат прошка от нас, а безчестието ни ще се превърне в слава.

Един монах попитал някой от старците: „По какъв начин дяволът навежда беди върху светиите?“

Старецът му отговорил: „Имало един отец на име Никон, който се подвизавал в Синайската планина. И ето, веднъж някакъв човек дошъл при един египтянин, който имал пораснала дъщеря. Тъй като вкъщи нямало никого освен нея, той паднал с нея в грях, а след това строго ѝ казал: ‘Гледай на всички да казваш, че греха с теб извърши не аз, а авва Никон.’

Когато бащата на девойката се върнал и научил от нея, че Никон я е опозорил, взел меч и отишъл при стареца с намерение да го убие. Никон излязъл да го посрещне, а египтянинът замахнал към него с меча. Но Бог не допуснал злото дело да се извърши — ръката на египтянина веднага изсъхнала.

Тогава той отишъл при презвитерите и им разказал за позора на дъщеря си. Те повикали Никон и, когато дошъл, започнали да го бият и да го гонят. Невинният старец ги молел да му простят и казвал: ‘Заради Бога, оставете ме тук, за да мога да се покая.’

И го отлъчили от Църквата за три години и наредили никой да не смее да ходи при него. А незлобивият старец прекарал тези три години в отлъчение, като всяка седмица ходел в църквата да се кае за своя въображаем грях. И през цялото това време казвал на всички: ‘Молете се, молете се за мен!’“

Но накрая дошъл и краят на страданията му. Човекът, който извършил греха с девойката, се разкаял и признал пред цялата църква както своя грях, така и клеветата срещу Никон, казвайки: „Аз извърших този грях и оклеветих Божия раб!“

И целият народ се събрал при стареца и започнал да иска прошка от него, като викал: „Прости ни, авва, прости ни!“

Преподобният, разбира се, простил на всички.

Ето какво извършиха смирението и търпението на преподобния! Безчестието му се превърна в слава, враговете му бяха посрамени и поискаха прошка, а невинността му напълно възтържествува.

Затова винаги помнете, че злото се побеждава само с добро и че смирението и търпението винаги остават победители.

Така беше и с Господа. Той смири Себе Си дори до смърт — и то смърт кръстна. Затова е казано: „Затова и Бог Го превъзвиси и Му дарува име, което е по-високо от всяко име, та пред името Иисусово да преклони коляно всичко небесно, земно и подземно.“

Ето достоен за подражание пример от Самия Господ! Нека последваме Неговите стъпки и по пътя на смирението, търпението и саморазпятието да се устремим към Небесното Царство.

„Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно.“ Амин.

Източник: „Пролог в поучения за всеки ден от годината“, съставил прот. Виктор Гуриев